Предаване "Без граници"

>Емисия 1^ви август 2009
MP3 (54,3 Мб), OGG (55,0 Мб)

Теми:
• София Сити
• Придобиване на немско гражданство
• Сътрудничество между ВУЗове и фирми в България
• Дует "Явор Вичев и Петър Илиев"

Екип: Мартина Станчева, Мария Гретер, Ангел Синигерски, Дилян Палаузов

София Сити

Преди доста време Ви посветих в грандиозния проект на град Карлсруе Комби‐решението или Комбильозунг, целият трафик да мине под земята, а на повърхността да крачим бодро на чист въздух като пешеходци. Наистина великолепен и практичен план, фаворит на околната среда и на спокойствието на гражданина, тръгнал на разходка из града!

И неотдавна един наш верен слушател и в случая още съмишленик Иван Иванов ви разказа на немски, предполагам че бихте си спомнили, съвсем кратичка история за интересните идеи за модернизиране инфраструктурата на София. Днес нямам за задача да коментирам състоянието й, нито пък бих дала мнение доколко представеният тогава проект за въжена линия по трасето Орлов мост до Младост е извън границите на реализируемото. След това имаше идеи за колела под наем, тип кол едн гоу! И все пак докъде стигнахме със санирането на българската гражданска душа и какво се случва.. Честно казано нямаше да се замисля, ако не бях отворила съботното издание на БНН от миналата седмица, за тези които не знаят, това е вестникът Бадише Нойесте Нахрихтен или Новините в Баден, накратко преведено, и така се натъкнах на една статия от Елена Лалова, сътрудник на ДПА или Дойче Пресе Агентур. Госпожа Лалова е представила на немската публика читатели върховното ниво на модернизиране на Балканите, поне така беше озаглавена историйката Гланц‐Сити на Балканите и с по‐дребнички букви отгоре: София строи нов Сити‐Център. Уааау! Как така бях забравила за това, то беше все пак през април. Огромен правителствен конкурс с 1001 изисквания и можи би също толкова неотразими и гланцирани кандидат‐проекти на прочути имена в интернационалния архитектурен бранш.

След кратък мисльовен процес се сетих, че тогавашното ми впечатление беше, че става дума за пореден политически номер с цел привличане вниманието на електората. Лоша работа, работим само със софийскя електорат или какво? Хайде да не политиканстваме, и без това е забранено в този един час...

И сега да разкажем на слушателите що е то новото сити? Тоест за победителя от държавно‐обществената поръчка за Софийското забележете ново сити.

Планираното украшение на столицата е във футуристичен стил и е творение на щедрия архитект Доминик Перо с френско потекло. Всички кандидат‐проекти са били изложени в Галерията за чуждестранно изкуство, малко имена ще ви нахвърля сър Норман Фостър /от Великобритания/, Заха Хадид /от Германия/ и Масимилиан Фуксас /от Италия/ са били конкуренти на французина. И още какво пише: ситито трябва да е елегантна алтернативна гледка на хаотичния и често безвкусен вид на новопостроените сгради на досегашния софийски център. И така Перо се налага като идеален кандидат, отговаряйки на горното условие и побеждава бележити световни имена. На фона на отвратителните постройки от времето на кумунизма, сякаш вече подчинени на новия строителен бум в София в стил ХАОС, би трябвало на нашата столица едно такова сити да й придаде загубената бляскава премяна, сякаш от гланц. Местоположението е планувано на 6 км от центъра посока летище София или с точни софийски координати 4ти километър по Цариградско шосе или местността „Къро”. За съжаление сме на радио‐излъчване, затова ще се наложи малко обяснения в думи. Ситито се състои от две огромни вериги от сгради за държавни министерства, за фирмени представителства, както и за жилищни цели, естествено и за банки, един хотел и търговски центрове. Тези две вериги от на места изключително високи здания са паралелни, а между тях е предвидено парково съоръжение за свободно време и отдих. Идеята тук е олицетворение на планинските вериги около столицата. Защо именно проектът на Перо, отговор получаваме от Любомир Пеловски в интервю пред „Сега” Перо подхожда именно от антиглобалистична гледна точка. Той казва, че ще направи нещо на тази територия, което да е устойчиво във времето и го защитава с проекта си. Перо започва работа от изследването на релефа на територията. Топографията на района показва наличието на един валог, който въпреки че не е силно изразен, Перо се хваща за него и го разширява като го отваря към колелото. От колелото се прави контакт с парка "Въртопо", който сега почти не се вижда, след което търси този валог и го обръща на север‐северозапад, където тази зона на града все още не е развита и няма как да остане така. Според него точно това е устойчива зона, която може да остане непроменена повече от столетие. На предните позиции, към "Цариградско шосе", се изнася администрацията. В другия диагонал са офиси. И понеже е проучвал подробно терена, той запазва зеленината, която е традиционна за тази част на София.” И така почти всички министерства и държавни институции са на първа линия в ситито, защото според статията на г‐жа Лалова в момента били неблагоразположени и неудобно настанени в тесния център на столицата. Ситото ще се построи на етапи, като е сложена стартова задача за правителствените постройки до края на 2018, когато България като държава член на ЕС се очаква да заеме позицията на ротационен председател на евросъюза. В ситито има капацитет за повече от 25 хиляди граждани, работещи или живущи там. Изпълнението на проекта би трябвало да се финансира смесено от обществено‐частни партньорства. Всичко трябвало да се постори наново, като в Дубай! Това ще е най‐големият строителен обект в историята на столицата. От статията още разбираме, че много софиянци очакват от проекта елегантност и подреденост за града! И реплика от мен: кои по‐точно софиянци? Ситито щяло да придаде контраст в разрез със скъпите вили от стил мутренски барок, който се бил наложил като стандарт на новозабогателите. Аз лично, тук оставам без коментар...

Каква е реакцията на критиците: кипящият живот в историческата осанка на старата част на града щял да се загуби, също така пренебрегнати щели да останат богатства в лицето на националната ни култура, паметници, църковни храмове, археологически забележителности, както и една джамия и една синагога, също така и творения на знатни архитекти от монархията на Хабсбургерите и най‐дразнещото било, че не е проведено нито едно социологическо проучване сред гражданите относно радикалното преустройство на София.

Знаем от живота , че всичко си има цена, но не сме винаги сигурни във валутата, в случая ситито също ще струва нещо, а валутата е евро. Първоначална калкулация показва 5 милярда евро. Според официална справка в София има милион и половина граждани, но сигурно са повече. И така кратка сметка, защото говорим на софийско ниво, като искаме да правим нещо, то ние да си го правим, защото данъкоплатците от село Долно нанагорнище хич не ги грее кво ще се строи в столицата. Ако предположим само, че всеки от тези официални един цяло и пет милиона граждани лично трябва да се бръкнат за 5 милярда, какво трябва да извадят от джбовете. 1 милярд е 10 на степен девета или 1 милярд е равен на хиляда милиона, тоест 5 хиляди милиона са нужни. Смятаме в милиони: разделете пет хиляди на едно цяло и пет и това е равно точно на: трихиляди триста тридесет и три и тридесет и три в период. Вие имате ли толкова? Ами не... КРАЙ ЧАСТ ПЪРВА

И така пак сме на минус 5 милярда в София и строим Новия център. Казахме, че няма откъде да извадим пачките в евро или японски йени, затова гледаме в детайли откъде ще дойде потокът от финикийски знаци, за да се накичим като кокони на 660 дка преобразена площ. Ето къде е тайната: ситито се спонсорира и от леля ти Калинка в село Горно нанадолнище, защото проектът е държавен, тоест там ще има място и за елементите от съвършения обществено‐правителствен апарат. И така леля ти Калинка като дойде в София ще ихка и ахка от блясъка и грандиозността, но ще й е мъчно за доматите и за лозята и за бостана и там квото отглежда, защото земеделието се подпомага от дясна ръка ляв джоб демек от разни европейско‐съюзни финансови пера, изпаряващи се в България. Но леля ти Калинка е дошла защото пенсийката й трябва да се преизчисли, станала е грешка и трябва да поеме сама в ръце бъднината си и да намери някоя инстанция, където я е упътил кметът на селото, за да подаде оплакване и да представи липсващите документи и тази инстанция ще е скрита може би сред помпозността на новото сити... И тя ще забрави за какво е тръгнала. Да накъсам малко нещата, защото стана в едно изречение 100 факта, леля Калинка е данъкоплатец, тя е платила уж теоретично за новото сити, тя е недоволна от социалния си статус, защото цял живот се е трудила в закритото държавно предприятие на няколко километра от селото и едновременно с това се е грижила за къщата, отгледала е децата и е помагала във фамилното стопанство, останало от баща й, който е бил виден член на ТКЗС‐то и сега е на ръба на финансовото пропадане, единственото й останало е това което отглежда. Но няма кой да й помага, защото децата са избягали от селото, защото са видяли, че от земеделие май не се забогатява или не са щастливи в този отрасъл, знам ли... Където се прокрадва и идеята за преуспелия мегаземеделец, модерно еднолично ТКЗС, но леля Калинка не е такава. И така тя все още има ниви някъде си, но помощта от държавата и от Европейския съюз не стига до нея, но тя може би и незнае, че има, защото идващата отново отвън финансова инжекция е заразена и я изхвърлят като биологичен отпадък, някъде на тъмно и скришно място. Друг факт е, че не можеш да се оправиш, дори и да живееш в градовете, със сраслата се българска бюрокрация, приличаща на тропическа лиана, дори и грешката да не е в теб. И накрая се отказваш и правиш каквото са ти писали разни лелки там в сив мрачен ден или в прекалена жега и единственото, което ти остава, е да си казваш наум их ах, чудейки се на мощните чудовища на изкуството, които даже стават и за сгради или пък са наистина красиви, но важното е че ти ще се върнеш в твоето убежище и няма да възклицаваш така, защото е паднала мазилката. А на съседката на леля Калинка й падна целия покрив, но тя е примерно пенсионирана по инвалидност, даже си е платила да й напишат истината и разчита само на социални помощи, и така на приказния свят и то не само в София, леля ти Калинка се пита, а ние къде сме? Няколко причини да споделя това с вас
1. в България става нещо и то е официално насочено в положителна посока и то подобряване на жизнения стандарт, добре дотук, добре за привидния резултат.
2. дълбоко раздразнение от централизация, която датира от много отдавна, всеки дърпа към своя град, но като оправдание бих казала мисли глобално и действай локално, поне действаш... Но тук нали и правителството е замесено, значи трябва да имат прошката на останалата част от България, отново наужким...
3. Новото правителство директно започна със стартови и довършителни работи по 7 магистрали, а малко преди това гражданите бяха ангажирани да слушат какво да направим с блясъка на столицата, ами ръкопляскаме, това се казва мисли за всички и прави за всички, защото положението е плачевно и магистралната тема е хванала паяжина.
4. И все пак сме с отворени обятия за интернационализация на бизнеса, тоест хвалим се с участие на чуждестранни инвеститори, това добре, но къде е идеята българите да направят нещо, нали и ние сме в криза, нали и при нас безработицата се покачва, нали и нашите фирми обявяват фалит, четох, че по последни данни на Българската Стопанска Камара 140 фирми са пратени в небитието от началото на кризата досега и това само от Търговския регистър, предполага се, че са много повече.
5. дори София като столица започна да олицетворява един пъстър архитектурен свят, който незнам точно накъде се върти, по скоро стои пред светофара по Тодор Александров и му се вие свят от запустели къщи до тях един Глобъл център, после автомивка и един платен паркинг, където и да му откраднат колата, пак не са виновни и още стари сякаш осакатени къщи, с надписи по стените тип малки безплатни обяви във всекидневник, а отпред се вее паметника на Света София и вселява спокойствие и мъдрост.. или пък е с велосипед напът и случайно по предвидената за такива алея би следвало да завие на 90 градуса... Защо да правим нещо там, когато просто идеята е да преместим центъра и така новото сити ни спестява толкова много главоболия и лъха на гранит от подовете на луксозните сгради.

Това е един изключителен кръговрат, един наистина изпипан механизъм за тласък в икономическия позастоял и свит от кризата живот, помислих си, текат външни инвестиции, така създаваме работни места, естествено, ако сме достатъчно хитри да включим българския елемент в цялата схема: планиране, комуникации, изпълнение, логистика, материали, подръжка и изобщо всичко наше да бъде задвижено. Това е наистина перфектно! Или поне би било... Просто не ми се прави ретроспекция, когато на българска земя се основаха разни военни американски бази с цел опазване на мира, това не се оспорва, но също така блеснаха и договори за консумативи само и единствено внос от далечна Америка... Но да продължим относно механизма на изтласканата икономика от нестабилност. Най‐важното моловете, накъде без тях, заетостта е осигурена, сметки към енергото и ВиК, както и комуникация, както и наеми, както и подръжка, всичко ще е както трябва, дори и за инвеститорите ще помислим, тях ги интересува така нареченият мащаб на възвръщаемост и тук слагаме една чавка. И това ще върви, ако хората купуват, купуват и още купуват... Все пак сме им наляли финанси, те ще се отпуснат и би трябвало да ги похарчат, това е изпитана логика на финансовата обезпеченост. Колко мола още ни трябват? Те ли ще ни спасят? Това ли е светлинката в тунела? Може би да, чета във вестника: Нов мол ще заработи в София до края на годината. В търговския център Pearl Park Mall ще има магазини и ресторанти, разпределени на 7 етажа на обща разгърната площ от 9000 кв. м. През втората половина на годината се очаква да бъдат открити още Карфур Цариградско мол в София, Варна Тауърс мол, Галерия Пловдив, Галерия Стара Загора, Дунав мол в Русе, Тера Център мол и Мол Габрово в Габрово, както и Сити Център Гоце Делчев, цитирам profit.bg. Тези обекти ще добавят общо 207 400 кв. м отдаваеми търговски площи в шопинг молове към наличния до момента обем от 233 460 кв. м. Само колко много, а къде ще живеем, пак в мола?! През втората половина на 2009 г. се очаква да започне изграждането на първия открит мол в страната ‐ бургаския The Strand. Затова купувайте парцалки, купувайте, защото сте част от онзи механизъм, който ви представих, купувайте и потребявайте, и пратете поздрави на леля си Калинка. Обаче това не е краят, ето че кризата постулира: Проектирането на търговски центрове в момента е преустановено, а от началото на 2009 г. са обявени едва 3 нови проекта за шопинг центрове. Мол‐системата работи, но донякъде, изходът е наистина да сме хитри и да не се даваме, както ви казах преди малко, като ще е в България поне изпълнението да е движимо от български фирми, това завърта нещата в наша полза и така и мол‐идеята ще процъфтява и вие няма да се чувствате неудобно от придобивките, които сте си набавили и като дойде леля ви Калинка, ще имате доброто сърце и настроение да й помогнете и да я почерпите едно кафенце в мола.

Сътрудничество между ВУЗове и фирми в България

Дует "Явор Вичев и Петър Илиев"