Тези от Вас, които ме познават, знаят че работя във фирма за телефонен тероризъм и сега мога да
Ви разкажа какво става зад кулисите. Понятието „телефонен тероризъм“ се свързва в България
и Германия със съвсем различни работи.
В България често срещано явление е обажаденето от непознати номера на възрастни хора. В
тези разговори се съобщава, че синът на възрастния човек е претърпял катастрофа и за
лечението му са нужни пари. След което възрастните хора дават парите на „посредника“, те
потъват в дън земя. Другият вариант е при обажданията да се казва, че им трябват ваучери за
телефон пак под какви ли не предтексти. Целта на терористите е да получат номер на ваучер по
телефона, без да го купуват.
Днешната тема е телефонният тероризъм в Германия. На всеки се е случвало да получава
телефонни обаждания по телефона от непознати, където обаждащият се се опитва да продаде
нещо – увещания да си смените доставчика на електричество, нов телефонен оператор;
абонамент за книги, списания; вина; витамини; препарати против насекоми; адвокатски
абонамент за всеки случай; специализирани бюлетини за управление на фирми; козметика; и т.н.
Научното наименование на този начин на продажба се вика телемаркетинг или диалогмартетинг.
Намерих в интернет два доклада от хора, които са работили в областта на телемаркетинга с цел
да го опишат като явление. При единия жената рекламира участие в тотото. Един вид да
сключите договор да Ви теглят редовно от сметката и като се паднат Вашите числа – печелите.
Това е една от най-трудните области при телемаркетинга и там наградите за сключване на
продажба са по около 70 евро всеки път. А схемата е следната: в Германия хазартът е
контролиран от държавата и тотото е държавно, но тото-фишовете ги пускате не в тото-
пунктове, на лафките за вестници и цигари. Така частни фирми могат да ви вербуват да
участвате и да пускат автоматично вместо вас всяка седмица тото. Тези частни фирми правят
рекламна кампания, като Ви пускат в пощата писма, на които пише, че сега шансът да спечелите
е по-голям от всякога преди, дават Ви някакъв случаен номер и безплатен номер на който да се
обадите и да проверите дали този пък случаен номер не печели нещо. Като се обадите номерът
се въвежда и докато се чака уж „компютърът да провери дали сте спечелили“ се завързва
разговор. После винаги се оказва, че печелите нещо малко, поне в нашата фирма така казваме и
Ви се предлага да участване в лотария като си давате по телефона номера на банковата сметка.
От лято 2009 телефонната реклама за тото е забранена.
Другият доклад беше на журналист, който също искал да опише каква е тази работа и започнал
да бачка във фирма за телемаркетинг. През деня продавал разни глупости, а вечер от вкъщи се
обаждал на хората и им обяснявал как да откажат поръчките. Много важната подробност е, че
германското законодателство дава възможност като купите нещо (по телефона) да го върнете до
две седмици и да Ви възстановят парите.
Друг използван трик е да Ви дадат нещо безплатно и ако забравите да кажете в срок, че не
искате да го получавате, да сключите по този начин договор за една година да им получавате
ненужните продукти.
Разговорите се записват. И по-точно се записва само какво казва продавачът, а това дали сте
казали да или не се разбира от начина по който продавачът води разговора, например дали го
завършва с поучението за правото да върнете стоката в рамките на две седмици.
В моята фирма има от време на време някои „умници“, които за да си увеличат продажбите,
цъкат след края на разговора „Продажба“, независимо какво е казала другата страна. За да се
хващат такива случай на време, се прилагата принципът, че ако един разговор е много къс, то
той няма как да завърши с продажба. В края на всеки ден се изчислява кои са най-късите
разговори завършили с продажба и тези се прослушват за проверка.
Остана да уточним как да спрем рекламните телефонни обаждания.
Ако ви се обадят, Вие разбира се може да затворите слушалката, но това не пречи да Ви се
обаждат отново и отново, дори на идния ден със същата оферта. Интересното е, че някой път
номерът става и при първото обаждане след затварянето се стига до продажба.
В Германия са разрешени рекламните обаждания, само ако предварително сме дали съгласието
си за това. Причините са поне две: първо може да ползвате предлаганите услуги от друга фирма
и по този начин чрез телефонното обаждане да се опитат н е л о я л н о да Ви откраднат като
клиент; и второ -- в Германия се смята, че личното спокойствие е по-важно от икономическия
прогрес.
Съгласието се смята за дадено, ако сте клиенти на фирмата. Няма значение дали сте дали
телефона си като сте ставали клиенти. Има фирми, които предоставят услугата „издирване на
телефнонни номера“ и като им изпратите данните, които имате ви ги връщат с намерените
телофнни номера. Това не работи винаги, но при 40% от случаите става.
Има много подъл начин за събиране на съгласия. В интернет се обявяват разни лотарии, където
се събират данните къде да бъдат изпратена печалбата. Като попълвате формуляра автоматично
се съгласявате да получавате в бъдеще „интересни оферти“ от партньорски фирми, поне така е
написано с дребен шрифт. В последствие фирмата, която Ви е взела съгласието дава адреса Ви
под наем на други фирми, които да могат да ви се обаждат. Наемателите на адреса обаче нямат
право да го използват извън времето, за което им е даден, защото не знаят как сте дали
разрешението да ви се обаждат. Те имат интерес да Ви вземат сами още веднъж съгласието и Ви
задават въпроса „Може ли да Ви се обаждаме и в бъдеще необвързващо ако имаме специални
оферти за вас?“. Ако отговорите положително, фирмата на която сте дали второто разрешение
може да Ви дава адреса под наем на други фирми за телефонен тероризъм.
Почти. От 2009та подобно мълчаливо съгласие за даване данните на партньорски фирми не
може да се дава. Т.е. като си давате адреса ако изрично не кажете, че сте съгласни адресът Ви да
се дава на други фирми, значи не сте съгласни. До миналата година се прилагаше обратната
практика – ако изрично не кажете, че не сте съгласни, адресът Ви се даваше нататък.
Много е сложно веднъж като сте си дали съгласието да го отнемете. Проблемът е, че Вие не
знаете при какви условия сте дали съгласие, колко пъти и през коя година изобщо. Не е
достатъчно да затворите слушалката или да кажете че в момента не може да говорите; трябва да
кажете, че не искате да Ви се обаждат повече и да поискате писмено потвърждение, съдържащо
информация от къде са Ви взели съгласието.
Това с писменото потвърждени не работи винаги, в смисъл не може да разчитате, че ще го
получите. За да задвижите нещата, трябва да се свържете с фирмата, която е дала поръчката на
телефонните терористи да Ви се обадят. Фирмата, която се обаджа, сама по себе си нищо не
може да направи и да Ви предостави информация, която няма. Фирмите, които дават поръчки да
Ви се обаждат, обикновенно не сте ги чували и дори и да запишете от чие име се обаждат,
трудно ще стигнете до първоизточника. Фирмата, която извършва обаждането не си признава, че
съществува и твърди, че се обажда самата фирма, дала поръчката за обажаденето. В
действителност това е много рядко истина.
Добрата новина е, че от септември 2009г обаждащите се фирми трябва да си показват номера и
това би улеснило да достигнете до фирмата, извършваща обаждането. Улеснението обаче е едно
никакво. Първо Ви се обаждат от импулсен телефонен номер, купен специално за целта. Едната
причина телефонният номер да е импулсен е, че така не се показва от кой град ви звънят и
фирмата, поръчнаща обажданията, може да дава поръчки за обаждания на фирми в съвсем други
градове. Ако не ви прехвърлят импулсен номер, а обикновен, т.е. градски вие ще усетите че тези
дето се обаждат и твърдят че са от мюнхеска фирма, а пък номерът им е от Щутгарт, ще се
получи спад на доверие и съмнения и няма да се стигне до продажба.
За да няма такива работи при обаждане се показва импулсен телефонен номер. Ако Ви е нямало
вкъщи виждате, че са Ви търсили от импулсен телефонен номер. Ако започнете да търсите в
интернет няма гаранция че ще намерите на кого е телефонният номер. Ако се обадите обратно
може попаднете на телефонен секретар, който да Ви каже коя фирма Ви е търсила, да повтори и
да затвори. Така Вие разбирате на кого е импулсният телефонен номер, но в същото време се
вътрите, а този който се е опитал да Ви се обади – печели това, с което сте се вътрили.
Друг начин за борбата с телефонния тероризъм е да го правите непечеливш, обаче за това се
иска малко работа и много добра организираност. Идеята е да си поръчвате продукти, които да
ги връщате в рамките на две седмици, като пощенските разходи ги прехвърляте на този, който
Ви е продал стоката. Така за тях се получават много разходи, дейността става по-малко
печеливша и може да спрат. Тук обаче трябва да се внимава да не пропуснете двуседмичния
срок да връщане, защото тогава стават разни работи и ще трябва да плащате и да увеличавате
печалбата на терористите, вместо да им я намаляте.
Не мога да дам еднозначни напътствия как да оттеглите веднъж даденото съгласие да ви се
обаждат по телефона. Трябва някак си да стигнете през фирмата, правеща обажданията, до
фирмата поръчала обаждания; а от фирмата поръчала обажданията, до фирмата, която разполага
с разрешението да Ви се обаждат и там да го изтриете. Успех!
Българска църковна общност в Манхайм
На 18ти декември месец в Махайм беше учредена Българска църковна община "Св. Петка Търновска" Манхайм.
Февруари месец беше отслужена първата литургия, на 6ти март ще бъде следващата.
Разговаряме с Борислав Петров, съучредител и основер радетел.
България отвръща на ударя
2011г.
Най – после е избран изпълнител за прокопаване на тунел под прохода Шипка. Месец mо-късно челната копаеща машина се разтърсва от мощен удар и спира. Екипът от специалисти и работници се събира мястото, а после следва буря от възклицания, вариращи от „О, май год!” до „Бах мааму!”. Скоро идва полиция, после официални лица, районът е отцепен. Всички следят новините и сменят канала точно преди спорта, което срива тотално рекламния пазар. За всеки случай проектът е променен и се почва копаене на съвсем друго място, но и там се повтаря същото – удар и т.н. Извиканите на място геолози (впрочем, доста идват по собствено желание) само констатират неумолимата истина – тунел няма да има. Понеже цялата основа за планината е един огромен слитък самородно злато, с тегло около десет милиарда тона.
Когато научава новината, министър- председателят, който в момента одобрява стратегия за доказване, че всъщност сега народът живее много по-добре от преди две години, се сепва, отказва да отиде да открие линията на метрото „Люлин – Перник” и звъни на президента. Тъй като това е почти прецедент в последно време, държавният глава оставя за миг плана, предназначен да убеди всички, че никога не са живели по- зле и вдига слушалката на специалния телефон.
-- Гошо, разбра ли? – пита възбудено министър- председателят – Я зарязвай всичко и ела да се напием!
Когато чува новината, президентът само успява да попита:
-- Ама на всеки километър и така – до края?
Чул потвърдение, нарежда да приготвят кортежа, а пилотната кола е пратена да купи домати – от розовите, които са най-скъпи. Така де, толкова злато не се намира всеки ден.
Световните борси се сриват, неподготвени за подобен удар. Тъй като обаче твърде малко са страните, досетили се да държат резерви в калай или синьо сирене, нищо не може да се направи. Освен да се завижда, разбира се.
Редица основни играчи в родното публично пространство получават микроинфаркт – да е тон-два, да го откраднеш, но цяла планина реже ли се с ножовки? Това да не ти е подводница? А и всичко е блокирано от армията, стреля се без предупреждение.
Но все пак скоро кирките достигат цената на телевизорите и дори се превръщат в уместен сватбен подарък – да направиш първата копка, така да се каже.
А оксижен се разменя срещу джип, но пак е трудно да се намери.
2012 г.
България отдавна е изплатила всички свои дългове и сега кредитира съседите си. Сериозно се обсъжда идеята левът да стане общоевропейска валута, но БНБ се колебае – все пак, да ни висят на гърба толкова икономики.... Никой вече не работи, заплатите се получават по сметка от държавата, голяма част от банките фалират, понеже никой не иска парите им. Всички български емигранти се връщат у дома, въпреки настоятелните молби на местните власти да останат и да харчат там парите си. Митниците и Министерството на труда и социалните грижи са премахнати като абсолютно излишни. „Ролс-Ройс” открива завод в Ловеч само за нуждите на местния пазар.
2013г.
Партиите са премахнати, понеже вече никой не го е еня за тях. Някой се сеща, че тя всъщност и Стара планина някога била подарена от народа на цар Борис ІІІ, но този път го отсвирват. Обиден, Симеон предлага да го направят поне цар.
България става президентска република. За държавен глава е избран бившият министър-председател, понеже в кампанията си успява да докаже, че именно той е бил инициаторът да се прокара тунела, в резултат на което... Печели всички гласове на трите процента българи, направили си труда да отидат до урните. Впрочем, според новоприетата конституция това е не е проблем – нейният член първи гласи: „Гледай си живота и не се прави на интересен”. Сменен е и химнът – сега той се нарича „Селската баня”, като при официални случаи на места се пее „на-на-на”.
Най–големите световни банки заемат мястото на фалиралите местни. На мястото на „Кремиковци” започва строежът на „Българияленд”, увеличено копие на „Дисниленд”.
Македония, Турция и Гърция започват да излъчват новини на български език.
2014 г.
Цар Киро купува „Манчестер Юнайтед” и назначава за президент Александър Томов. В резултат на това Бербатов прекратява договора си, връща се у нас и спори за титулярно място в „Спортист” – Своге с Кристияно Роналдо.
Променена е изцяло учебната програма в средния курс – например, по математика се изучават само броене до сто и теория на вероятностите (основно приложението й при игра на рулетка). Останалите предмети почти всички отпадат, понеже на богат човек образование не му трябва. В часовете по физическо възпитание се играе само голф.
България излиза от НАТО и го наема като частна фирма за охрана на границите да спира увеличаващите се вълни от eмигранти.
Провежда се преатестиране на хотелите в страната и всички, получили по-малко от шест звезди са съборени и построени отново.
Потомците на Балдуин Фландърски (и цялата им рода до десето коляно, както и съседите) претендират да получат българско гражданство.
2015 г.
Вестник „Капитал” купува "Файненшъл таймс", добавя там форум и забранява писането на латиница в него. Впрочем, това е проблем само за по – възрастното поколение – младите вече три години учат български като основен чужд език и общо-взето се оправят.
Страната е залята от испански, френски и немски емигранти, работещи основно в туризма и строителството.
Главният офис на „Майкрософт” е преместен в Правец, а Бил Гейтс обича да отдъхва на пейката на до паметника на Тодор Живков. На пазара се появява новият “Windows Bay Ganyo””, който работи само с гласови команди на български. Например, за рестарт се използва: „Abe az shto ne ti…”
В знак на добра воля и желание за бъдещо сътрудничество от всички европейски затвори са освободени лежащите там българи, въпреки че никой не е молил за това. Цялата тази пасмина пристига на летище София и директно е изпратена в Белене – по това време вече известен курорт. Осъдените денем прекарват времето си на спа-процедури, а вечер в казиното. „Амнистия” се смята за неприлична дума и никой не я използва.
2016 г.
„ЦСКА” и „Левски” за пореден път отказват поканата за участие в Шампионската лига – пари не им трябват, а и ги мързи да тичат. БФС тегли жребий кой да преставя страната (никой не иска), пада се на „Калиакра” и те проклинат лошия си късмет.
След месец спортните медии по света се възхищават на подвига на „Реал” – Мадрид, който въпреки скромния си бюджет успява да завърши наравно на свой терен със звездната селекция на българския клуб.
Откупената обратно от държавата БТК на свой ред купува Дойче Телеком и още няколко големи оператора. В знак на уважение към славното минало целият чуждестранен мениджмънт е задължен да ползва само стационарни телефони.
Започват снимките на „Батман -5” – „СуперЛюбо”.
На границата са заловени първите американски и японски емигранти.
2017 г.
Като първа световна икономическа сила България осъзнава своя дълг пред човечеството и почва да се меси във всички регионални конфликти. Понеже – нали помните – отдавна няма армия, просто изпраща свои представители да декларират, че ако вие не...., ще спрем инвестициите у вас. Обикновено след подобно изявление враждуващите страни почват да се прегръщат и отварят бутилка с гроздова.
Тъй като страната разполага с огромен фонд за исторически изследвания и спонсорира кого ли не, скоро всеки ученик в Европа е твърдо убеден, че България е спечелила сама Втората световна война срещу съюза на Германия, СССР, САЩ, Япония и останалите, въпреки че подло са били бомбардирани с атомно оръжие малките сливенски селца Хирошимово и Нагазаково. Все още се спори обаче дали Наполеон е бил роден в Плевен, или само коренът му е български.
Водени от носталгията, известни наши финансисти – като Жоро Сороса например – си играят с икономиките на Великобритания или Италия и понеже им е в кръвта, почти ги докарват до фалит. Но когато местните започнат да палят парламентите, ние поемаме разходите и всички са доволни.
България извежда двадесети пореден сателит в космоса, за да могат и членовете на експедицията ни в Антактида да гледат мача „ЦСКА” – „Левски”.
11.09.2018 г.
Два самолета, отвлечени съответно от американски и японски терористи, се насочват към двата най-големи мола в София....
А още не сме изхарчили и половината от златото.
Водачът на терористите пази инструкциите си в лаптоп, а той естествено, работи под новия „Windows Bay Ganyo”. Човекът е напрегнат, казва няколко команди едновременно и системата забива. Паникьосан, лидерът произнася сакралната фраза за рестарт: „Abe az shto ne ti…”
Тогава един седящ наблизо пътник – бабанка и половина - отваря очи, обръща се към баш-терориста и с думите - „ти ли бе, келеш?”, му забива такъв шамар, че го вкарва под най-близката седалка. Шумът събужда и останалите пътници и когато те разбират, че ги отвличат, просто пребиват всички терористи с празни бутилки от уиски.
Мадона, препасана с престилка и с лопатка в ръка, заобиколена от екипа си, сади нова трева на националния стадион – поставено е изрично условие, че това е единствения начин да й бъде разрешено отново да пее у нас, а за такова нещо...
2019 г.
Това е основно година на зрелищата, понеже хляб има в изобилие – Миланската скала гастролира във Видин, Лом и Свищов, Емир Костурица снима „Добруджа Дриймс”, известен политик от миналото се жени за пети път, но вместо от Ибрям Папазов събитието на стадиона е озвучено от Елтън Джон, който за целта добавя в репертоара си „Шакадъм” и т.н.
С референдум се взема решение сградата на Народното събрания да бъде съборена, а на нейно място да се построи арена за корида – хората искат зрелища, които отдавна вече липсват. Самите депутати са отвикнали да спорят помежду си и общуват от своите домове по интерен – с конферентна връзка. Това най-после решава и някогашния проблем за гласуването с чужди карти.
Поредния кръг на Формула 1, провеждан както винаги в последните години по околовръстното в София, отново се печели от пилотите на „Приста ойл”.
2020 г.
В България възниква крайноляво екстремистко движение, наречено „Митко Бомбата”. Членовете му се определят като антикапиталисти, антиглобалисти и антифилателисти (последното вероятно е техническа грешка, но така е записано в програмата им).
Те веднага прибягват към насилие – жестоките терористични актове варират от повреждане на уредбите в няколко столични дискотеки до раздаване по улиците на балони в гадно-лилав цвят. Това стресира малките българчета и те вечер не искат да заспят, а родителите им призовават за възмездие.
Но чашата прелива, когато терористите успяват да изсипят в главната цистерна на пивоварна „Каменица” десет чувала с ментови бонбони и бирата на половината страна добива отвратителен дъх - вярно, ние българите сме цивилизован и търпящ народ, но всичко си има граници.
Президентът излиза с реч, предавана в паузата на най-гледания турски сериал и заявява, че българският начин на живот е застрашен – на карта са поставени националните интереси. Веднага са извикани американски и руски командоси и терористите са заловени на тротоара, докато раздават поредната партида балони.
Съдът е строг, но справедлив. Членовете на екстремисткото движение са обвинени в нарушаване на член първи на конституцията – ако помните, той сега гласи – „Гледай си живота и не се прави на интересен”. Наистина, защитата успява да докаже, че подсъдимите са изпитвали искрено удоволствие от действията си, но обвинението контрира – а защо се правят на интересни тогава? Срещу това не се намират аргументи и екстремистите са осъдени.
Присъдата е жестока – да изкарат една седмица при условията, за които се борят. За целата им конфискуват пурите и финладската водка (атрибути на всеки истински революционер в съвремена България) и ги изпращат в специално съхранен за целта завод отпреди десет години, който иначе е музей. Там, под зоркия поглед на един пенсиониран мениджър, те са принудени при нечовешки условия да работят по осем часа на ден, струговайки никому ненужни детайли. На третия ден основната маса пише молба за помилване до президента, мотивирайки се, че е била дълбоко заблудена.
Остават да работят само фанатизираните им лидери, които дори успяват да изпълнят по половин някогашна норма. Вярата им е толкова силна, че дори издевателствата на мениджъра („стига сте ходили през пет минути до тоалетната”, „ще говорите по мобилните телефони само в почивките”, „на работното място не се четат вестници”) не успяват да ги сломят.
Но човешките възможности са ограничени – когато в събота ги пращат на т.нар. „бригада в помощ на селското стопанство” и ги заставят цял ден да берат домати, те, презирайки себе си, също се отричат от идеологията.
Президентът подписва заповедта за помилване, но като превантивна мярка всички членове на движението са заставени да изгледат целия сериал „На всеки километър” и накрая да напишат съчинение по него. Двама успяват да избягат в чужбина, останалите променят възгледите си и до края на живота си остават с крайнодесни убеждения.
2021 г.
С левите е приключено, но оня бивш лидер, на когото пя Елтън Джон, отново се кани да се развежда и от нямане какво друго да прави, решава да се върне към началото на политическата си кариера. За целта той събира на любимия си стадион хора от някогашно етническо малцинство - с доста труд, понеже от една страна, никой вече не се интересува от религия (за какво да молиш бог, както и да се нарича той, когато имаш всичко?), а от друга – всички се гордеят, че са граждани на България и се представят именно като такива по света. Да се определяш по произход звучи като самообида и никой не го прави.
А и сега хората уместно си задават въпроса – защо да се налага да мразиш съседа си, ако и двамата живеете добре и няма за какво да му завиждаш?
Та - публиката изяжда курбана, гледа борбите и се разотива, като преди това съветва организатора да си гледа булката и да не ги занимава с глупости.
В цялата страна се провеждат всенародни тържества, посветени на десетгодишнината от намирането на златото. Има много концерти, по площадите хората играят хора и ръченици, полагат се венци пред Паметника на геройски уволнените в борбата за победата на капитализма... Кулминацията е огромна дискотека на открито на връх Бузлуджа, а на пулта като диджеи се редуват бившите министър-председатели, които в рап-стил разказват какво са направили по свое време за Родината, за трудностите, които си преодоляли, за да се стигне до тук...А хората танцуват под музиката на откровенията им.
Абе – малка страна, колко й трябва – само една планина злато и малко късмет някой да не го открадне. Другото си идва само.
MP3 (55,3Mb), OGG (51,6 Mb)